В сърцето на Родопите (част втора)

Следващата ни спирка беше Триград. Казаха ни, че там ще намерим хубаво сирене и чист високопланински мед. Точно така и се оказа. Първо посетихме местната мандра. Тя изглеждаше наполовина по-малка от мандрите, които бяхме виждали досега, но за сметка на това имаше сходна история. Закупена преди 14-15 години като рушаща се сграда, сега мандрата е реновирана и оборудвана и преработва около 1 тон мляко. Както станахме свидетели, голяма част от тази продукция се продава на място на сякаш неизчерпаемото количество туристи, които минават през града всеки ден. За щастие успяхме да се доберем за няколко минути до Диана, която ни разказа за продуктите и историята на мандрата. Тя ни препоръча да си вземем Кефалотири, а и ние бяхме твърдо убедени, че е крайно време да го пробваме с или без узо, така че изборът бе ясен. За резултата ще се похвалим допълнително.

На тръгване от Триград искахме да намерим поне един производител на мед от региона. Имахме късмета още първата баба, която попитахме на площада освен да прави мед, събира и билки. Останахме с впечатлението, че тя повече се зарадва да ни срещне отколкото ние нея и с приповдигнат дух ни отведе в малкото си ароматно складче. Там имаше различни по големина, цвят и консистенция бурканчета с мед и кашончета с връзки билки. Разбрахме, че жената се казва Севда и има 17 кошера в съседното село Жребево, а когато тя и мъжът й не се грижат за тях, събират диворастящи билки. С радост установихме, че можем да разпознаем всички налични билки – риган, мента, жълт кантарион, бял равнец, мурсалски чай. Жената смело ни подкани да пробваме от всички налични бурканчета мед и да си изберем. Заложихме на две малки бурканчета да имаме за закуска по пътя, а Севда ни увери, че ако ни харесат, няма проблем да ни прати по пощата и още. „А къде да си запишем адреса?…”

Бяхме решили, че тази вечер ще спим при нашите приятели от село Гудевица, но преди да стигнем там, искахме да посетим още едно място, което е в нашия списък – овцеферма Кехайови. Знаехме, че тя се намира около град Девин, но нямахме идея как да стигнем до там. На помощ ни се притекаха случайни местни хора, които много добре знаеха пътя за овцефермата, защото редовно си взимаха мляко и сирене от там. За съжаление обаче, нямаше как да се качим до мястото с нашата кола, затова повървяхме пеша близо час под жаркото слънце нагоре през гора и поля, докато стигнем постройките извисяващи се над околностите на Девин.

Горе ни посрещнаха Мариана Кехайова и синовете й, които като видяха изморените ни и слънчасали  физиономии, веднага ни настаниха на плътна сянка и ни почерпиха със студен айран от овче мляко. След  три глътки от този елексир вече бяхме готови да си поговорим с нашите домакини.

Преди години Рашко, съпругът на Мариана, решил да продължи заниманието на неговите родители и започнал да отглежда овце близо до Девин. В началото били 4-5 животни, а сега има 250 овце, 60 крави, 20 телета, 60 кози, 13 коня. След като видели, че няма да могат да се справят с животните живейки в града, семейство Кехайови продали апартамента си и се заселили за постоянно в планината. Когато отишли там имало само стар обор и две стаички, а сега са създали уютна къща за гости с механа, където можете да пробвате техните домашни млечни продукти.

Мариана приготвя страхотно на вкус мехово овче сирене. Занаята е научила от бай Валентин от село Забърдово, който дълги години е работил в различни мандри в Родопите и знае тънкостите при работата с високопланинското мляко. Сега Мариана прави всичко на ръка съхранявайки традиционните местни рецепти за сирене и кашкавал. С тази технология тя дори успява да спечели трето място на балканско изложение за сирена в Македония.

Тръгнахме си с подаръци парче сирене и  буркан домашен шипков мармалад и с желанието да се върнем в овцеферма Кехайови отново.

Comments are closed.