В сърцето на Родопите (част първа)

„Не е важно колко далече отиваш, а колко на дълбоко стигаш.”

Отворихме очи по изгрев слънце. Беше хладна нощ на брега на язовир Голям Беглик, но явно умората е била по силна от желанието ни да облечем по още една блуза през нощта и спалните ни чували се оказаха някак достатъчни. Закусихме с по една сочна праскова от с. Бяга, през което бяхме минали предния ден, събрахме набързо багажа си и боклуците на пишман туристите преди нас и потеглихме в посока Доспат. Пътят беше просто ужасен. Всъщност не бих нарекъл път случайната комбинация от дупки и кръпки, но е факт че в продължение на няколко километра се редуваха само три неща: псувня, спирачки, първа. В този ред.

Първата ни спирка за деня бе село Борино разположено на 1140м надморска височина западно от Доспат. Още от първия човек, когото заговорихме в селото, разбрахме че тук има две мандри. Едната е Мандрата, а другата е просто мандра. Изборът бе лесен. Посрещна ни една здрава и усмихната боринчанка на име Фатме. Оказа се, че тя е съпругата на собственика и на драго сърце ни разказа за историята на Мандрата в Борино. Преди 40 години фамилията на мъжа й закупила и реновирала старата сграда на селската мандра. Научили занаята от местни майстори и започнали да правят краве сирене и кашкавал почти целогодишно, а овчите такива – главно през лятото. Преди години са изнасяли за Гърция и много Кефалотири – твърдо и солено сирене от овче или козе мляко, което е перфектното мезе за узо. Сега го правят само за собствени нужди и с гордост черпят случайно посещаващите ги гърци.

Мандрата изкупува всеки ден мляко от съседните села и го преработва по стари родопски рецепти. В момента там работи почти цялата рода на Фатме. Тя е особено горда с дъщеря си, която е завършила икономика в София и се е върнала „да се оправя с документите” в семейния бизнес. Докато Фатме ни обясняваше какво е „брънза” (извара с парченца кашкавал, като в различните мандри рецептата малко варира) и ни препоръчваше какво да си вземем за изпът, при нас дойде и Джеки – собственикът на мандрата. Той бързо реши нашата дилема, като към кофичката овче кисело мляко и буцата овче сирене, които вече си бяхме избрали, той с усмивка добави и парче краве кашкавал, което подари. Вече „свикнали” на радопската доброта и щедрост, приехме без колебание и искрено му благодарихме.

В увлекателния разказ на Фатме, бяхме изгубили представа за времето. Питай човек за нещата, които обича и прави с любов и го остави да говори – това е нашата формула и тя винаги работи. На тръгване от село Борино си купихме бял ръчен хляб от местната фурна. Жалко, че снимките не могат да предават аромат, за да изпитате и вие удоволствието от уханието на разчупен топъл селски хляб. Той беше част от нашия обяд, заедно с розов градински домат от село Бяга, краве кашкавал с подправки от Равногор и за десерт овче кисело мляко от Борино. Всичко това под плътната сянка на стар орех и сред звуците на румолящата ледено студена вода, падаща от трите чучура на близката чешма.

Тази статия е публикувана в категория Млечни от koreni.

Comments are closed.