В полите на Родопите

Ден трети, Пловдив.
Решихме да поразпитаме за хора правещи истинска храна в селата южно от големия град – с. Първенец, с. Извор, с. Гълъбово, с. Белащица, с. Бачково и накрая да завършим деня на събора в с. Гела.

Но преди да поемем на път се срещнахме с едно младо семейство от Пловдив – Надя и Васко, които имат две деца. Оказа се, че и те са осъзнали важността на храната, която поема човек, за да бъде той здрав, жизнен и да не боледува. Съответно са взели решение да отглеждат децата си като им предлагат главно истинска храна – яйца, зеленчуци, плодове, мляко, сирене от село, направени от техни роднини или приятели. Още от малък техният син Теди, който сега ще бъде първокласник, е научен да предпочита плодовете и зеленчуците пред  всякакви други лакомства, които имат „големи Е-та”. Дори сам организирал стачка в детската градина като отказал да яде следобедната закуска кроасан, заради Е-тата, а другите деца смело последвали примера му.

Надя и Васко признават, че Теди има и ден за вредна храна веднъж в месеца, защото не искат детето им да започне да се тъпче неконтролируемо с нездравословна храна веднъж щом започне училище и сам трябва да избира какво да хапва. Разделихме се с приятното чувство, че сме намерили хора, които споделят нашата мисия.

По пътя за село Извор минахме през село Храбрино, където  попаднахме на пазарче от 6-7 сергии. Предимно възрастни хора предлагаха ароматни праскови и тук-таме грозде и розови домати. Разбрахме, че всичко, което виждаме по сергиите е произведено от хората в селото. Организират си пазарчето през уикенда, а през седмицата предлат своята продукция на борсата при с. Първенец, макар и там да продават малко по-евтино. Купихме си невероятно сладко и ароматно грозде сорт Кардинал (което няма да видите на снимки – беше унищожено за минути;)) от една леля, а тя ни подари  по една сочна праскова.

В село Извор искахме да посетим стопанството на Атанас Топалов, за което бяхме чували, но разпитвайки за него всъщност се запознахме със засмяната и енергична Дарина. Преди няколко години тя се премества от с. Куклен в с. Извор, поради здравословни проблеми (предполагаме заради близостта с КЦМ – Пловдив). Сега е здрава и щастлива, че живее в екологично чист район и може да се грижи за своите 3 крави, 1 теле, 2 кози и 4 овце и работата в градината никога не свършва. Дарина прави сирене и масло за себе си и своите приятели, а от скоро може да се похвали и с новата си порода пилета – много красиви птици с крачоли от пера по краката си. Сподели ни, че никога не пръска в своята градина, защото „Ако си напръскам ябълките, това означава да си отровя другите животни”. Районът доказва своята чистота и с факта, че над селото има 500дка насаждения с орехи. На раздяла с Дарина, тя непринудено ни подари малко сливи от дървото в двора си и парче козе сирене. Този жест за пореден път накара нещо в нас да потрепне, защото ние „градските хора” сме свикнали, че всичко си има цена и нищо не получаваш просто ей така. Но както се казва – има неща, които парите не могат да купят. И точно те правят живота ни по-добър.

Оказа се, че Атанас, когото търсихме, няма да бъде в селото следващите дни и затова решихме да потеглим към село Бачково, за да посетим Къщата с бамбука на Димитър Стоянов. Слушали сме в София не веднъж как чичо Митко, както всички го наричат, увлекателно говори за биодинамично земеделие, но много искахме да го посетим на място в с. Бачково. В двора ни посрещна жена му Мария и докато се усетим вече бяхме с чаша чай в ръката и си говорихме сладко за тяхната градина. Около нас имаше млад бамбук, гинко билоба, лимон, черен оман и още много други дръвчета и растения, за които бяхме само чували.

През това време компания ни прави Джон, който преди година си беше купил къща в Бачково и този сезон беше направил своите първи крачки като градинар. Той побърза да ни предупреди, че да имаш собствена градина иска много работа, но и не скри задоволството си, че всичко, което е посадил е поникнало. Ако не броим разбира се салатите, които са станали чудна храна за голите охлюви в градината му.

Споделихме с чичо Митко, че книгите, които сме прочели наскоро: „Революцията на една сламка” на Фукуока, „Без земя” на Рьоделбергер и „Пермакултурната домашна градина” на Мелинда, силно са ни повлияли, за да поискаме и ние някой ден да име своя градина. Той ни окуражи, че ако имаме земя трябва веднага да започваме да я работим, защото отнема около 2-3 години преди продукцията ти от нея да можеш да наречеш „чиста”. Разбрахме, че през септември в Бачково ще се организира практически семинар на тема био земеделие, така че с радост ще се върнем тук. Но дори да не успеем да го посетим, както каза, чичо Митко – „Захващате се с градината и дори и да сбъркате, то не е като да убиеш човек. Учим се докато сме живи.”

Тази статия е публикувана в категория По пътя от koreni.

Comments are closed.