Телефонна любов…

Искахме да използваме посещението си в Плевен, за да се запознаем с пчеларя Юлиян Станчев в село Върбица, където той прави мед носещ същото име. Успяхме да разговаряме с него само по телефона, тъй като се оказа, че през деня той няма да е при пчелите си. Разбрахме, че новата реколата мед ще е събрана и пакетирана до началото на следващия месец, така че ще се свържем с Юлиян отново съвсем скоро.

Първата ни спирка днес беше в село Ракита, където търсихме един не много познат български продукт на име крокмач. Той се прави от чисто овче мляко, доено в периода август-октомври месец, когато е най-гъсто и с най-ниско съдържание на вода. Вари се на водна баня, след това се осолява и се остава да зрее на хладно поне месец. За крокмача научихме от статия за майстор готвач Валери Нешов, с когото се надявахме да се срещнем в Ракита, но там открихме само неговите роднини. От тях разбрахме, че този продукт се прави само в района Плевен, Ловеч и част от Габрово. А тук в Ракита се прави във всяка къща. Подариха ни едно малко бурканче с крокмач за изпът и ни казаха кога и как да се свържем с Валери, за да ни разкаже лично той и за още позабравени български рецепти.

Отдавна искахме да посетим село Черни Вит край Тетевен и да пробваме местното зелено сирене. То прославя страната ни по изложения в чужбина, а се оказва, че не много хора в родината ни знаят за него. Но и това не бе писано да се случи днес. Чухме се по телефона с Цветан Димитров, който прави сиренето, но случихме да не е сега в селото. За наше щастие той ни покани да навестим Черни Вит следващия уикенд, когато ще има дегустация не само на сиренето, но и на други любопитни местни продукти. Задължително сме там.

Както ни беше тръгнало, не ни изненада фактът, че и следващия човек, който искахме да посетим се оказа, че не е там, където се надявахме да го открием. Обещахме да се свържем с Милен Стоянов от село Мало Пещене отново след седмица, когато надяваме се ще можем да посетим зеленчуковата му ферма.

Всичко това в комбинация с натрупалата се умора през последните две седмици, от самосебе си ни подсказа, че е време да се приберем вкъщи и да си починем малко от пътуването. На път за София минахме през Ябланица – градът на халвата.  Там ни бяха препоръчали да посетим едно малко цехче, в което все още правят халвата ръчно. Хората тъкмо си тръгваха, защото бе краят на работния ден, но ние все пак успяхме да си вземем една кутийка халва и отпрашихме към дома.

Comments are closed.