С дъх на биволско и мед

Взели поука от предния ден, днес решихме да избегнем сутрешните столични задръствания и потеглихме по-късно. Това  всъщност бе едно добро извинение да не бързаме със закуската и да обсъдим маршрута за деня. Решихме да натоварим в багажника палатката, шалтетата и спалните чували и да отпрашим в посока Пловдив, а от там в следващите дни да се спуснем към Родопите. Така дори и да замръкнем някъде, няма да е проблем да спим на открито под звездите.Искахме да минем по стария път за Пловдив, за да можем лесно да спираме и питаме в селата за малки производители на истинска храна.

Първата ни спирка бе село Мусачево, което се намира на 10-ина километра от София. Бяхме чували за човек на име Ангел Димитров, който прави млечни продукти от биволско мляко. Но нямахме идея как да го открием, защото не знаехме нито телефон, нито адрес, нито каквато и да е друга информация за него. За наше щастие хората в местната кръчма ни се притекоха на помощ веднага. „Кой, бай Ангел ли ви трябва? Ей сега ще го извикам.” – каза един от мъжете седнали за по биричка в обедната жега и набра от мобилния си номера на търсения човек. Бяхме позабравили как в малките населени места всички хора се познават. „Ангеле, ела тука на площада, че те търсят…” бяха изречените думи и след 6-7 мин от завоя се появи бай Ангел на своето колело. Още като ни погледна и веднага разбра за какво сме дошли. Каза ни да го последваме с колата, като той ще кара напред с колелото си и ще ни показва пътя до дома си.

Оказа се, че със самото производството на млечните продукти се занимава жена му Атанаска. Тя не само, че ни разказа за продуктите, но дори и веднага ни почерпи с някои от тях. Пробвахме сирене и извара направени от смес биволско и малко козе/овче мляко. Имаха лек и ненатрапчив аромат на козе/овче мляко и страхотен вкус и консистенция. Атанаска ни показа и маслото, което прави, но за съжаление нямахме под ръка комат домашен хляб, та не го пробвахме както си му е редът. Разбира се, лигите ни потекоха само при мисълта за подобна комбинация. Но тази жена нямаше милост над нас и ни разказа за сиренето с парченца чушка, което приготвя само при поръчка. Казахме си, че това трябва да се пробва някой ден. Ще се върнем отново тук.

На тръгване поискахме да ни препоръчат други хора наоколо, които правят интересни продукти. Казаха ни да потърсим едно семейство, което има малко магазинче със свои пчелни продукти в Елин Пелин. Не ни беше никак трудно да го открием и там се запознахме с Нели. Тя и съпругът й се занимават от 15 години с производство на мед и пчелен прашец. Всичко започнало просто като хоби, но в момента това им е основно занимание и имат над 350 кошера. Те са разположени на три различни места – с. Веслец, с. Бешовица и с. Струпец в западна Стара планина. Така всеки пчелин има различна паша и според сезона може да се добива различен по вид мед – липов, акация, горски билков или магарешки бодил.

Семейство Любомирови ни зарадваха приятно и с факта, че могат и искат да правят медовина. Никога не сме опитвали това питие и с нетърпение очакваме зимата, за да ги потърсим отново и да се насладим на „питието на боговете”. Ммм….

Comments are closed.