Първа спирка: Ферма Чемерник

Денят започна рано. Побързахме да се измъкнем от сутрешния хаос и задръстванията на София и тръгнахме в посока Своге. Озовахме се на път изпълнен с дупки, строителни машини, работници и какво ли още не. Беше нещо средно между ски слалом и офроуд, като лесно можеш да влезеш и в ролята на герой от Carmegedon (компютърна игра, в която караш кола и блъскаш хора за точки)  Движехме се с не повече от 30-40км/ч, но това по-късно ни се стори като песен, сравнено с черния път по който трябваше да стигнем до нашата първа дестинация – ферма Чемерник.

Въпреки, че знаехме как да стигнем до нея, решихме да питаме за пътя в местния плод и зеленчук на село Бов. Порази ни това, че дори и тук, където навярно всеки човек има двор с плодородна почва пред къщата си, в магазина се продават вносни плодове и зеленчуци. Решихме да не губим повече време и се отправихме директно към ферма Чемерник, която се намира на живописно място над село Бов, до което води близо 10км черен път. Стига се бавно и трудно, но си заслужава.

Във фермата отглеждат крави, овце, елени, коне, прасета, пиленца и какво ли още не. Бяхме посрещнати от Соня и Ася, усмихнати и трудолюбиви жени, които заедно със съпрузите си се грижат за животните, и които бяха така учтиви да ни разведат наоколо. Първо ни показаха десетте еленчета, които необезпокоявани почиваха на сянка в обедния пек. Ако не си виждал елен от близо, бъди готов да се влюбиш в това животно веднага щом те погледне с големите си очи. Тазгодишните им рога тъкмо се бяха оформили и някои от тях гордо позираха пред фотоапарата ни.

След това бе ред на кравите. За наше съжаление всички бяха на паша, освен една на име Белка, която беше родила теленце в 5:30ч тази сутрин. То се казваше Бойко и беше поставено в специално “детско отделение” с Елмо, Криси, Радко, Елена, Галя – все теленца появили се на този свят в последните седмици. Разбрахме, че всяко животинче във фермата си има име, което се образува на случаен принцип от първата буква от името на майка му. Стана ни малко жал за участта на мъжките телета, защото като станат 200кг отиват под ножа, но някакси се успокоявахме, че който им е дал живот и ги е отгледал, може да реши какво да се случи с тях.

Отделихме време и на новородените ярета, прасенца и пиленца във фермата. Показаха ни и конете, които пасяха в оградената с електропластир (тънка лента, по която тече слаб ток) близка поляна. Във фермата беше останала само кобилката Калипсо, която сега беше “на училище” – бай Евгени, който се грижеше за нея, я обучаваше как да се “държи” при езда. А когато тя си почиваше, пред нея спокойно се излежаваше и нейния пазач – кучето Балкан.

Ако решите да посетите ферма Чемерник за повече от ден, можете да преспите в някоя от техните къщи за гости разположени в стопанството. Ще се радвате на чист въздух, прекрасна гледка и вкусна храна. На място произвеждат краве, овче и синьо сирене. Ние за изпът си взехме буца смесено краве и овче сирене, което върви чудно с розов домат, домашен хляб и маслинова паста.

 

Тази статия е публикувана в категория Млечни от koreni.

Comments are closed.