С дъх на биволско и мед

Взели поука от предния ден, днес решихме да избегнем сутрешните столични задръствания и потеглихме по-късно. Това  всъщност бе едно добро извинение да не бързаме със закуската и да обсъдим маршрута за деня. Решихме да натоварим в багажника палатката, шалтетата и спалните чували и да отпрашим в посока Пловдив, а от там в следващите дни да се спуснем към Родопите. Така дори и да замръкнем някъде, няма да е проблем да спим на открито под звездите.Искахме да минем по стария път за Пловдив, за да можем лесно да спираме и питаме в селата за малки производители на истинска храна.

Първата ни спирка бе село Мусачево, което се намира на 10-ина километра от София. Бяхме чували за човек на име Ангел Димитров, който прави млечни продукти от биволско мляко. Но нямахме идея как да го открием, защото не знаехме нито телефон, нито адрес, нито каквато и да е друга информация за него. За наше щастие хората в местната кръчма ни се притекоха на помощ веднага. „Кой, бай Ангел ли ви трябва? Ей сега ще го извикам.” – каза един от мъжете седнали за по биричка в обедната жега и набра от мобилния си номера на търсения човек. Бяхме позабравили как в малките населени места всички хора се познават. „Ангеле, ела тука на площада, че те търсят…” бяха изречените думи и след 6-7 мин от завоя се появи бай Ангел на своето колело. Още като ни погледна и веднага разбра за какво сме дошли. Каза ни да го последваме с колата, като той ще кара напред с колелото си и ще ни показва пътя до дома си.

Оказа се, че със самото производството на млечните продукти се занимава жена му Атанаска. Тя не само, че ни разказа за продуктите, но дори и веднага ни почерпи с някои от тях. Пробвахме сирене и извара направени от смес биволско и малко козе/овче мляко. Имаха лек и ненатрапчив аромат на козе/овче мляко и страхотен вкус и консистенция. Атанаска ни показа и маслото, което прави, но за съжаление нямахме под ръка комат домашен хляб, та не го пробвахме както си му е редът. Разбира се, лигите ни потекоха само при мисълта за подобна комбинация. Но тази жена нямаше милост над нас и ни разказа за сиренето с парченца чушка, което приготвя само при поръчка. Казахме си, че това трябва да се пробва някой ден. Ще се върнем отново тук.

На тръгване поискахме да ни препоръчат други хора наоколо, които правят интересни продукти. Казаха ни да потърсим едно семейство, което има малко магазинче със свои пчелни продукти в Елин Пелин. Не ни беше никак трудно да го открием и там се запознахме с Нели. Тя и съпругът й се занимават от 15 години с производство на мед и пчелен прашец. Всичко започнало просто като хоби, но в момента това им е основно занимание и имат над 350 кошера. Те са разположени на три различни места – с. Веслец, с. Бешовица и с. Струпец в западна Стара планина. Така всеки пчелин има различна паша и според сезона може да се добива различен по вид мед – липов, акация, горски билков или магарешки бодил.

Семейство Любомирови ни зарадваха приятно и с факта, че могат и искат да правят медовина. Никога не сме опитвали това питие и с нетърпение очакваме зимата, за да ги потърсим отново и да се насладим на „питието на боговете”. Ммм….

Сладко опиянение на х. Тръстена

Следващата ни спирка бяха малиновите насаждения на хижа Тръстена. До нея може да се стигне по еднакво дълъг и трудно достъпен за лека кола черен път от с. Лакатник или от с. Бов. Отдавна бяхме дочули славата на малиновото вино, което правят тук и решихме, че е време да се убедим сами с очите и … небцето си.

Около хижата се намират 92 дка малинови насаждения създадени преди 7 години от Мария и Светослав. Тогава разбрали, че някой наоколо гледа малини и условията са подходящи, затова и те решили да се захванат с това. Финансирали проекта с помощта на банки и в момента от ранна пролет до късна есен стопанисват хижата и се грижат за малините.

Сега там имаше 15 берачи, които прибираха последните за сезона узрели малини. През месец юли помагачите понякога достигат и 120 на брой, за да приберат навреме реколтата до началото на август. За това им помага и една любопитна на вид машина, която минава между редовете и събира готовите плодове. А преди да се сдобият с нея, а и сега извън сезона, малините се събират на ръка в малки касетки.

Мария и Светослав продават на едро свежи малини, а всяка есен правят и малиново вино с чуден вкус и аромат. Горещо препоръваме да го пробвате, ако имате път към хижа Тръстена. Върви добре със синьо сирене от ферма Чемерник.

Предупреждаваме, че виното толкова се услажда, че човек лесно може да надвиши установената си мярка. Но не се притеснявай, защото винаги можеш просто да преспиш в хижата, а свежият планински въздух, както знаем от личен опит, оправя всичко.

Първа спирка: Ферма Чемерник

Денят започна рано. Побързахме да се измъкнем от сутрешния хаос и задръстванията на София и тръгнахме в посока Своге. Озовахме се на път изпълнен с дупки, строителни машини, работници и какво ли още не. Беше нещо средно между ски слалом и офроуд, като лесно можеш да влезеш и в ролята на герой от Carmegedon (компютърна игра, в която караш кола и блъскаш хора за точки)  Движехме се с не повече от 30-40км/ч, но това по-късно ни се стори като песен, сравнено с черния път по който трябваше да стигнем до нашата първа дестинация – ферма Чемерник.

Въпреки, че знаехме как да стигнем до нея, решихме да питаме за пътя в местния плод и зеленчук на село Бов. Порази ни това, че дори и тук, където навярно всеки човек има двор с плодородна почва пред къщата си, в магазина се продават вносни плодове и зеленчуци. Решихме да не губим повече време и се отправихме директно към ферма Чемерник, която се намира на живописно място над село Бов, до което води близо 10км черен път. Стига се бавно и трудно, но си заслужава.

Във фермата отглеждат крави, овце, елени, коне, прасета, пиленца и какво ли още не. Бяхме посрещнати от Соня и Ася, усмихнати и трудолюбиви жени, които заедно със съпрузите си се грижат за животните, и които бяха така учтиви да ни разведат наоколо. Първо ни показаха десетте еленчета, които необезпокоявани почиваха на сянка в обедния пек. Ако не си виждал елен от близо, бъди готов да се влюбиш в това животно веднага щом те погледне с големите си очи. Тазгодишните им рога тъкмо се бяха оформили и някои от тях гордо позираха пред фотоапарата ни.

След това бе ред на кравите. За наше съжаление всички бяха на паша, освен една на име Белка, която беше родила теленце в 5:30ч тази сутрин. То се казваше Бойко и беше поставено в специално “детско отделение” с Елмо, Криси, Радко, Елена, Галя – все теленца появили се на този свят в последните седмици. Разбрахме, че всяко животинче във фермата си има име, което се образува на случаен принцип от първата буква от името на майка му. Стана ни малко жал за участта на мъжките телета, защото като станат 200кг отиват под ножа, но някакси се успокоявахме, че който им е дал живот и ги е отгледал, може да реши какво да се случи с тях.

Отделихме време и на новородените ярета, прасенца и пиленца във фермата. Показаха ни и конете, които пасяха в оградената с електропластир (тънка лента, по която тече слаб ток) близка поляна. Във фермата беше останала само кобилката Калипсо, която сега беше “на училище” – бай Евгени, който се грижеше за нея, я обучаваше как да се “държи” при езда. А когато тя си почиваше, пред нея спокойно се излежаваше и нейния пазач – кучето Балкан.

Ако решите да посетите ферма Чемерник за повече от ден, можете да преспите в някоя от техните къщи за гости разположени в стопанството. Ще се радвате на чист въздух, прекрасна гледка и вкусна храна. На място произвеждат краве, овче и синьо сирене. Ние за изпът си взехме буца смесено краве и овче сирене, което върви чудно с розов домат, домашен хляб и маслинова паста.

 

Започваме!

“There are two mistakes one can make along the road to truth…not going all the way, and not starting.”  Buddha

Днес поставяме началото на едно вълнуващо приключение. Ще се храним 30 дни с български продукти, които сами ще взимаме от хората, които са ги създали. Ще търсим местна, сезонна и свежа храна от малки стопанства, ферми, мандри, манастири…Но освен истинска храна, ще търсим и истории. Искаме да разкажем за живота на хората избрали да се грижат за земята с ръцете и душата си.

Когато разказахме на наши приятели за това, което сме намислили, се оказа, че всеки знае за поне един човек или малък производител из България, който все още прави храна с традиционен и автентичен вкус. Така бавно се сдобихме с един малък, но безценен списък с имена и адреси, част от които можете да видите тук. Но ние сме сигурни, че по пътя ще открием още много. Просто ще последваме съвета на един познат: “Винаги пийте по една лимонада в местната селска кръчма и там ще намерите отговорите на всички въпроси”. И знаем, че го казва от личен опит.

Предизвикателството е прието. Мисията е ясна. Посоката е Родопи, Странджа, Стара планина и от там накъдето ни отведат думите на местните. Днес взехме от един приятел кола за пътуването. Той ни даде и фотоапарат. И ни предупреди, че фотоапаратът струва повече от колата, така че ще внимаваме. Но и се надяваме с негова помощ да успяваме да ви пренасяме поне за миг на местата, които ние посещаваме. Дерзайте!

Бюлетин за новите продукти



* Задължителни полета


Получавай новини за новите продукти