Отново на път

И като всяко затишие, и за нашето си имаше причина. Бяхме отново на път. Или по-точно единият от нас бе на път, а другият изпълняваше изрядно своя служебен дълг в София.

Този път обиколката бе по-кратка, но не по-малко съдържателна. Ето го и маршрута:


View Маршрутът на втората ни обиколка in a larger map

Отдавна искаме да отделим време на районите на запад от София в посока Драгоман, Трън, Брезник, Радомир и Кюстендил. Не знаем много за този край, но предчувстваме, че наоколо можем да попаднем на интересни хора и продукти. За съжаление си бях набелязал, че в този ден ще нощувам покрай Разлог, така че успях да мина през някои от горепосочените градове само транзитно. Но и това ми беше достатъчно, за да се убедя, че ще се върна на това място отново и ще му отдам дължимото време и внимание.

Първата ми спирка за деня бе Радомир. Тъй като съм страстен любител на бозата, някак си тайно се надявах, че някъде в този град ще е останало някое малко цехче, в което да правят все още истинска боза. След няколко бързи разговора с местни хора разбрах, че вече са останали само една-две фирми произвеждащи боза в града. А напитката с марка „Радомирска боза” правят в цех в съседното село Долни Раковец. За мой късмет успях да намеря бутилка от тази боза и в Радомир, та успях да я пробвам. Производителите са решили да използват подсладители вместо захар, което може би увеличава срока й на годност и предпазва продукта от вкисване, но според мен малко разваля автентичния вкус. Та нали  чарът на бозата е точно в това, че става резлива, ако не я консумираш прясна или я оставиш на топло. Иначе ако посещавате Радомир, не забравяйте да видите единствения в страната паметник на бозаджията.

Преди няколко дни попаднах в София на кисело мляко от манастира „Св. Йоан Кръстител” до село Жабляно. Тогава си обещах, че ще посетя това място и сега от Радомир веднага се запътих натам. В селото един човек ми разказа, че монасите имат стопанство, с което подпомагат дейността си продавайки част от своята продукция. Лошата новина беше, че до манастира се стига по четири километров черен път. След случката в Източни Родопи бях обещал на нашата количка, че повече никога няма да я кача на черен път и исках да спазя думата си. Но желанието ми да отида горе бе по-силно и все пак тръгнах по пътя. След триста метра чувайки как цялото купе скърца по неравния път осъзнах, че съм направил грешка и бързо се върнах назад към мегдана на селото. Човекът, който ме бе упътил преди малко, се учуди да ме види обратно толкова бързо, но като разбра каква е работата ми каза, че манастира има храмов празник след две седмици и тогава мога да дойда отново и да се кача пеша. Така и ще направя.

Вече беше късен следобед, а аз бях на около 180км от там където исках да отседна за вечерта, затова се отправих директно натам. След няколко часа непрекъснато каране се озовах пред Къщата на Дешка в село Горно Драглище, Разложко. Толкова много хора ни бяха говорили за гостоприемството на Дешка, че пристигането ми тук беше като малка сбъдната мечта. Но определено на никого думите не са били достатъчни, за да опишат енергията и топлото отношение, с което тази жена посреща и се грижи за своите гости. Тя започва да се занимава с туризъм след като една вечер преди седем години случайно настанява един човек озовал се в селото и нямал къде да остане. От тогава до сега през къщата й са минавали хора от всички континенти. Може би само без Антарктика.

Дешка навярно е един от малкото хора в България, които казват „За мен криза няма”, просто защото славата й се носи от уста на уста и къщата й винаги е пълна. Затова и на сезон прави по над 3000 буркана зимнина и обикновено не стигат. При нея имах удоволствието да пробвам страхотни манджички по традиционни рецепти и да се насладя на техния уникален разложки диалект. Препоръчвам и двете.

От Дешка разбрах и за интересния кромид лук, който отглеждат в съседния град Белица. Той има наситено червено-лилав цвят и леко сплескана форма. За вкусовите качества ще докладвам допълнително.

Тази статия е публикувана в категория Млечни от koreni.

Comments are closed.