Никой не е по-голям от хляба

Бяхме нарочили този уикенд само на Пловдив. Обикновено използваме града като транзитна спирка по време на пътуванията си, но сега посветихме и двата дни на търсене на интересни продукти и, разбира се, на малко „бичене на айляк”.

Славата на Майстор Пекар се носи из цял Пловдив, а дори и отвъд него. Затова той бе и начело в нашия списък. Заварихме майстор Георги Лефтеров малко преди обяд в неговата пекарна, където вече бяха останали само няколко хляба. Без излишно колебание си взехме един ръжен селски хляб и един класически бял хляб. И добре, че го направихме веднага, защото докато си говорихме с майстора, разбрахме от къде идва фразата „продава се като топъл хляб”. Хора прииждаха непрестанно, за да си вземат от прясно изпечения днес хляб и след по-малко от час всичко свърши пред очите ни.

За вкуса и аромата на хляба от Майстор Пекар няма да споделим нищо в думи, защото са ви нужни и петте сетива, за да имате поне сходно усещане за насладата, която изпитахме ние. Само ще споделим, че на следващия ден се върнахме в пекарната да си вземем още четири-пет хляба за изпът към София.

Георги е наследил занаята от баща си и дядо си, но е успял умело да обогати уменията и знанията си при други майстори от цял свят. Преди години е чиракувал в пекарни за по седмица-две в държави като САЩ, Куба, Египет, Франция, Русия, Китай, Сърбия, Италия и предполагаме още много други, но за тези със сигурност чухме по една страхотна история. Например в САЩ клиенти са наддавали, за да купят негов хляб, в Египет е правил хляб в глинена делва заровена в земята, а в Сърбия е ял хляб замесен с брашно и сланина. С годините той е събрал много традиционни и експериментални рецепти, петнайсетина от които използва редовно и днес в своята пекарна.

Но от всички истории, които Майсторът ни разказа, най-много ни харесаха тези за българския селски хляб. Една от тях е как преди време хората не са правили чист ръжен, пшеничен или царевичен хляб, защото са мелили за брашно заедно почти всички култури, които растат на нивата. Така в брашното са попадали и малко елда, грах, та дори и боб, като единствено важно е било тези примеси да не са повече от 30% от цялото количество. Затова и хлябът във всяка къща в селото е бил различен. Другото, което научихме е, че хората са правили квас за хляб с вино – забърквали са кашица от брашно и отлежало вино и са я оставали да престои за кратко на топло.

Майсторът ни сподели, че в момента работи над поредица от книги, в които ще покаже как всеки може да си направи хубав хляб вкъщи, ще сподели някои интересни рецепти и ще се опита да възпита у нас правилно отношение към хляба. Обещахме да сме сред първите, които ще си купят книжките, когато са готови.

В този ден успяхме да посетим и мандрата в град Съединение, която ни бяха препоръчвали толкова много пъти. Искахме да се срещнем лично с майстора на производството Енчо Костов, от когото се надявахме да научим повече за историята на мандрата, но за съжаление не го сварихме там. Все пак успяхме да си вземем по една буца от трите вида сирене, което той прави – краве, овче и козе.

За обяд заложихме на познатата ни комбинация от хляб, сирене и домат и смело можем да кажем, че сиренето е страхотно. Добре узряло, не много солено и с точната твърдина при рязане. Горещо препоръчваме.

2 thoughts on “Никой не е по-голям от хляба

    • хм, отговорих си сама, ама кой да отваря картинките в голям размер 🙂