Напред към природата

След заслужената кратка почивка край морските вълни, дойде ред отново да тръгнем на път. От днес посоката е запад и всеки изминат километър ни приближава бавно към началната ни точка. Уредите на колата ни подсказват, че днес ще преминем  2000-ния километър от нашето приключение. Не е зле, нали!? А сме едва на половината от първата ни обиколка из страната. Колкото повече хора и места посещаваме, толкова повече разбираме колко още много хора и места трябва тепърва да посетим. Живот и здраве да е, каквото е писано – ще стане.

Първата ни спирка за днес беше Райкова градина в село Орешак, Варненско. Отново добра дума казана ни от хора по пътя ни доведе до тук. Обичаме да наблюдаваме как съдбата си знае с кого, как и кога да те срещне. Трябва само да не пречиш на Процеса.

Взехме Красимир от мегдана в селото и заедно се упътихме към градината на съкооператора му Константин. И двамата стопанисват по около декар земя главно засята със заленчуци. Засега. Тази година са пробвали да засадят и други култури на полето намиращо се извън селото, за което също се грижат, но не се надяват на добра реколта заради сухото време. Както се убедихме с очите и ушите си в последните дни, явно последното мъчи земеделците в цялата ни страна.

От вратата на двора се отправихме директно към сянката пред къщата, където любезните ни домакини предложиха да „дегустираме” техните доматки. С домашната им ракийка. Краси наряза три-четири различни сорта домати от неговата градина, а Косьо пък помогна с краставичките и след минута пред нас имаше огромна ароматна купа от свежи зеленчуци. Дегустирането можем спокойно да оставим на въображението ви, а пък ние ще споделим какво научихме от посещението си.

Оказа се, че двамата ни домакини са сред инициаторите на местния хранкооп и имат огромното желание не само да снабдяват местните с чисти зеленчуци, но и да покажат и обучат на практика хората на „разумно земеделие”. За съжаление обаче, мераклиите винаги са повече на думи отколкото в действителност. Краси препоръчва на всеки, който иска да дойде при тях, първо да прочете „Без земя” на Франц Карл Рьоделбергер, за да има правилната настройка и разбиране. Той ни сподели и за две практичесни книжки, които обезателно скоро ще попълнят нашата библиотечка: „Умната зеленчукова градина” на Николай Курдимов и „Градина без отрови” на Александър Георгиев.

Косьо ни показа единствения селскостопански уред, който умният градинар трябва да ползва – плоскореза. Лошото е само, че според него едва ли някой друг притежава плоскорез в радиус от 100км. Единственото нещо, което и двамата съкооператори дават на своите заленчуци, освен слънце и вода, са коприва и хвощ, които гонят безотказно „буболягите”. Видяхме и на практика как се прилагат принципите на алелопатията  – явление, при което едно растение подтиска или стимулира растежа на другарчетата си. Толкова увлекателно бе всичко, че не усетихме кога минаха четири часа и стана време да си ходим. Сигурни сме, че скоро ще се видим отново с Краси и Косьо в тяхната слънчева градина.

Преди да стигнем Велико Търново, където планирахме да спим тази вечер, искахме да посетим и още един много интересен човек и производител, който ни бяха препоръчали. Намерихме Даниел Димитров по залез слънце в къщата му в село Костена река, Шуменско. Той е решил да съхрани един слабо познат занаят и продукт по родните села – изработката на студено пресованото масло (някои го наричат и олио). За целта използва главно слънчогледово семе, но вече познава технологията и за използването на бадеми и орехи като суровина. Ние му разказахме за производителите  на сусам от Източни Родопи, с които се бяхме запознали по-рано и се надяваме, че скоро ще видим и други интересни видове студено пресовани масла.

Даниел е създал сам своята механична преса и дори предлага направени от него малки домашни преси, които две-три домакинства спокойно могат да споделят. За пакетиране и съхранение на маслото той използва старите еднолитрови стъклени бутилки от безалкохолно, но тъй като са кът, ако ви се намират от някъде излишни, на него биха му свършили перфектна работа.

Тъй като укъсняхме много, не успяхме да останем повече при Даниел, колкото и да ни се искаше. Видяхме как работи машината, взехме си едно малко бурканче със студено пресованото масло и потеглихме. Чакаше ни дълъг път по тъмно.

One thought on “Напред към природата

  1. Евала Сашко, давай само така :> Хубав проект си подхванал, пожелавам добри резултати!