На изток от рая пак е рай

Като подминеш Кърджали и продължиш в посока изток, релефът и поминъкът се променят. Жегата също. Макар и да разполагахме само със следобеда на днешния ден, бяхме твърдо решили, че ще посетим поне двама-трима производители от нашия списък. За намирането им много ни помогна информацията от сайта на Новото Тракийско Злато – българо-холандска програма, която подпомага развитието на устойчивия туризъм в района на Източни Родопи.

Първата ни спирка беше в село Жълти бряг, където търсихме Таня Благова – сертифициран биологичен производител на зеленчуци. Бързо ни упътиха до оранжериите й в края на селото, но нея не успяхме да открием. За наше щастие една друга жена ни разказа за местния пчелар и ние веднага се запътихме към него.

Намерихме бай Петър Лингов в градината пред къщата си. Той на бързо ни покани да влезем и докато разкажем защо го търсим, вече държахме един буркан от неговия мед в ръцете си.  Разбрахме, че се занимава с пчеларство повече от 50 години като е почнал с 4-5 кошера, а днес се грижи за 40. Когато има паша за пчелите вади мед на 20дни,а от един кошер излизат към 10кг. Беше така добър да ни покаже вътрешността на кошера като за тази цел запали малко тор в пушилката. Димът успокои пчелите и той отвори магазина (горната част на кошера, където се слагат питите), за да ни покаже вътрешността. Под магазина се намира ядрото, където пчелното семейство се развива. Видяхме и неговата богата на зеленчуци градина, от която на довиждане ни откъсна няколко домата, чушки и грозде. Разделихме се с пожелания отново да се видим и потеглихме към село Тополово.

Там намерихме Красимир Арабаджиев, който се занимава със земеделие, пчеластво и овцевъдство. Разбрахме, че тази година е много тежка и за района на Източни Родопи, но той не губи дух. От тази есен планира какво ще сее за догодина. Почерпи ни с ябълки от неговата градина с думите:  “Ще ви дам ябълка – на нищо не мяза, ама е вкусна”. Опитахме и от неговия мед и поехме към Маджарово.

Там разгледахме природозащитния център, който се грижи за застрашените видове лешояди, гнездящи в района. На излизане от центъра вече се смрачаваше и затова бързичко се отправихме към село Горно поле, където щяхме да пренощуваме в Дивата ферма. Не веднъж ни бяха хвалили това място и чак сега наистина се уверихме, че има защо. Дивата ферма е къща за гости и стопанство на Бети и Николай Василеви. Те са сертифицирани биологични производители на зеленчуци, плодове и мед, както и био животновъди. Отглеждат над 450 крави и телета от породата Родопско Късорого говедо, които пасат над Белмекен.

Бети ни разказа за някои от местните производители на тахан, грозде, лимец и ябълки, което от самосебе си начерта маршрута ни за следващия ден.

Comments are closed.