Млечната неистина

Ден четвърти. Усъмнахме отново в Пловдив. Минахме през наш приятел, за да публикуваме случилото се през миналите дни. Окъснели потеглихме по обяд с ясната идея, че искаме да минем през мандрата в Равногор, за която бяхме чували от много приятели.

Пътят ни мина през малки села и градове: с. Златитрап – с. Брестовица – Перущица – Кричим – с. Козарско – с. Бяга – Пещера и Брацигово.
Почти навсякъде хората произвеждаха зеленчуци и плодове най-вече за лични нужди. За повечето сметката не излиза да отглеждат по-големи количества, заради многото разходи, а тези, които имат повече продукция в околността я предлагат само по борсите в с. Огняново и с. Първенец. Но там трябва да се примиряват с исканите ниски изкупни цени, за да пласират произведеното.

Но село Бяга ни изненада приятно.
По цялото му протежение се бяха разположили местните с маси отрупани с праскови.  От една симпатична баба, която също продаваше, разбрахме, че единствено в околността само в Бяга виреят праскови. За нещастие на околните села. Заслужено нарекохме Бяга „селото на прасковите”.

Жителите притежават общо около 200дка насаждения и предлагат вкусните си праскови от началото на юли до края на август. А през есента предлагат зеле, което се изкупува на място директно от търговци с цели камиони и бусове.
Купихме си праскови и розови домати и продължихме към мандрата в Равногор.

Там ни посрещна Георги Динков – един от съдружниците в мандрата, който лично обслужваше местни и туристи. От него разбрахме, че мандрата съществува от 1927 година, а днешните собственици я притежават и разработват от 1996 година насам. Започнали са с производството на краве сирене и малко овче, а по-късно и на кашкавал.  В момента имат богат асортимент: кашкавал с маслини или билки; пикантно сирене, което е престояло 20 дни в саламура с люти чушки (веднага му станахме фенове), та дори и кашкавал с боровинки/папая или череши. Не ги е страх да експериментират, но сполучливите резултати идват бавно, защото „сиренето е жив организъм и не търпи чуждо тяло”.

Млякото за своите продукти изкупуват от животновъди в Пещера, Батак, с. Фотиново, с. Нова Махала и други – все места в планината. Разбрахме, че планинската паша е отговорна за по-доброто качество на млякото, макар и да е в по-малко количество от това, което дават кравите в равнината. Това разбира се има отражение и върху вкуса на продуктите, произвеждани в мандрата.

Решението на Георги да не прави никога компромис с качеството и да остави хората от уста на уста да разпространят славата на продуктите, идва след много години работа в бранша. Той ни разказа ужасяващи за нас неща, случващи се в промишленото производство на млечни продукти. Научихме за начина, по който млякото се добива в големите мандри в странство.  Кравата там не е живо същество, а машина за мляко. Целият процес, от хранене до доене, наподобява поточна линия, в която кравите, невиждали слънце, се движат по улеи. След като бъдат издоени се придвижват напред побутнати от своите злощастни другарки, чиито ред за доене е дошъл. Така се хранят в движение докато не стигнат отново отделението за доене. Отчита се всяко количеството мляко, което дават кравите по време на този безкраен цикъл. Ако някоя крава даде по-малко от предишен път към диетата ѝ се добавят несвойствени за животното храни, за увеличване на нейната продуктивност.

За да бъде един продукт млечен на първо място той трябва да се прави от истинско мляко. Но много производители използват негови заместители. Такъв е млечният концентрат, който се внася от Чехия, Холандия, Дания. Това е мляко, чиято вода е отнета, за да се намали обема при транспортиране. Добавяш вода и то отново става на мляко – това е логиката, която се крие зад използването на този заместител, но според Георги:  „Колкото и да се напъваш не може да ти стане сиренето”.

Направиш ли веднъж компромис с качеството, влизаш в порочния кръг на индустриалното производство и започваш да използваш заместители. Тъй като сиренето е протеин и мазнини друг срещан похват е добавянето на слънчогледово олио. Но и то има своя заместител заради високата си цена. Сега хората използват палмовото масло. Звучи безобидно и екзотично, но е неразградимо и неусвоимо от човешкия организъм, защото се разгражда при 80 градуса по Целзий. Някой да е чувал човешко тяло да вдига такава температура!?

Приключихме темата с един позабравен факт – истинското кисело мляко започва да се вкисва около 3-тия ден, а до 5-тия вече не става за ядене. Кога за последно ти се е случило това с купеното от супермаркета „натурално кисело мляко”?! Засмяхме се на образния език на Георги, когато ни разказваше всичко това, но за съжаление беше абсолютно прав: “Ако дадем на една баба от планината кофичка от градското кисело мляко, тя ще повърне и ще се чуди що за нещо сте й дали”

Тръгнахме си от мандрата в Равногор с пикантно сиренеце и кашкавал с подправки. Побързахме да ги опитаме веднага щом като излязохме от селото. След това поехме към язовир Голям Беглик. Пътят от Батак до язовира се оказа ужасяващ, а е и в ремонт. На смрачаване си намерихме местенце на брега на язовира и опънахме палатката. Прохладната нощ ни обещаваше здрав сън.

 

Тази статия е публикувана в категория Млечни от koreni.

Comments are closed.