И замириса на море…

Единият от нас успя да поспи. Другият не. Фактът, че в радиус от няколко километра няма жив човек, освен може би някакви диви животни, в комбинация с горската тъмнина, силния вятър и развинтената фантазия, доведоха до многократно усилване на инстинкта за самосъхранение и придружаващия го неистов страх. И двамата негласно знаехме, че щом ни огрее лъч утринна светлина, стягаме багажа и дим да ни няма. Това и се случи. Но за наше (и на колата) съжаление, трябваше да минем наобратно през черния път, по който дойдохме вчера. Размина ни се леко – откачихме единствено задната броня на едно баирче. Е, тя така или иначе от едната страна се държеше на магия, сега поне имаме повод да я оправим цялата. В момента, в който стъпихме на асфалта се прекръстихме и отпрашихме в посока морето.

Офф Роуд колата

Офф Роуд колата

Първата ни спирка за деня беше офиса на фирма Тронка в град Елхово. Там се срещнахме с Васил Славков, който ни разказа, че те са сертифициран биологичен производител на билки с над 160 дка култивирани насаждения. Отглеждат мащерка, мента, невен, градински чай, мурсалкси чай, маточина, шипка и лайка. Над 80% от продукцията им отива на австрийския пазар, а останалото пласират на местния със собствената си марка. В сезона от април до септември, билките се събират на ръка от около 30 човека, а после отиват в сушилнята в съседното село Изгрев. Зарадвахме се да научим, че българска фирма работи от години на международен пазар, но Васил побърза да ни увери, че трябва много да се внимава с такъв тип бизнес, защото „в земеделието спокойно можеш да фалираш за една година”. На тръгване той ни упъти как да стигнем до техните насаждения с билки, за да разгледаме и ни пожела успех. Ние искрено му желаем същото.

По пътя към морето искахме да посетим и още едни хора, за които знаехме, а и няколко човека по пътя ни ги бяха препоръчали. Това беше фермата на Таня и Христо Пенови от град Средец. Намерихме ги в двора на къщата им заобиколени от усмихнатите им неуморни внучета. Докато похапвахме студена диня, Таня ни разказа за техните насаждения не далече от града и за проблемите, които среща като биологичен просизводител. Един от тях е например липсата на чиста вода за поливане на растенията, но той е решим. Докато фактът, че техните съседи по нива пръскат с машини химия върху насажденията си и понякога вятърът отнася част от нея върху последната леха на Таня, вече е истински проблем. Тя не е доволна от съществуващите  регламентиране и контрол  от страна на държавата, но дори и липсата на подкрепа не я отказва от започнатото.

Разбрахме, че семейство Пенови имат големи насаждения от круши и миналата година са правили прясно изцеден сок от тях. Увериха ни, че е бил страхотен на вкус, но за (наша) жалост отдавна е свършил. Реколтата от тази година планират да направят на сушени плодове. С удоволствие ще се свържем с тях на есен, защото тогава ще са готови и техните лук, нахут, сусам, тикви и леща. Последната е български сорт, от който Таня ни подари една кило на тръгване. Ще си я сготвим с кеф, когато се приберем.

Отправихме се към Поморие вече изморени от дългия път днес, но и с усмивка на лице, защото бленувахме да се топнем по залез в морето.

Comments are closed.