Горе в планината и долу в полето

След като закусих с вкусни мекички и чай, бързо се отправих към село Годлево, което е на 5км северно от Разлог. За тамошната мандра вече ми бяха споменали няколко човека, а и на вечеря при Дешка имах удоволствието да пробвам сирене от там. Е, нямаше как да не отида.

Посрещна ме собственичката Радка Бележкова. Тя не разполагаше с много време, но все пак успя да ми разкаже малко за историята на мандрата. Като много други собственици на такива предприятия, тя и мъжът й закупили старата сграда на местната мандра преди двайсетина години по време на прехода. Модернизират я и сега правят кашкавал, сирене и извара за хората от района. До скоро са зареждали хотели в Банско, но сега мениджърите търсили по евтини продукти, а както не веднъж се убедихме – ниската цена означава използване на заместители на млякото. Но Радка не иска да прави компромиси с качеството и вярва, че ако един продукт е наистина добър, то той ще намери своя пазар. И ние споделяме това виждане.

От тук посоката беше Пловдив, но преди да стигна там исках да мина през още едно-две места. Излишно е да споменавам, че с моя късмет отново се оказах на път, който е в ремонт – от Баня до Велинград всичко бе разкопано. Нямаше откъде да заобиколя, затова се прекръстих и тръгнах. По пътя видях няколко жени, които да продават домашни сладка от горски плодове, като една от тях успя да ме упъти към малко цехче в Юндола, където правели (легално) такива. Толкова се зарадвах, че най-накрая ще намеря производител на сладка, че почти забравих да мисля за дупките по пътя. Е, почти.

Оказа се, че собственичката на цехчето не е там, но успях да разговарям с нея по телефона. Името й е Джуна Тупева и в момента е действащ адвокат, но преди малко повече от половин година решава заедно с мъжа си да започне цех за преработка на горски плодове и гъби. Правят сладка от диви ягоди, боровинки, малини, къпини, смокини и арония. А от гъбите мариноват челадинки и манатарки в малки бурканчета. На тръгване се сдобих със сладко от диви ягоди и отпраших в посока Белово, далеч от ремонтирания път. От там продължих към Пазарджик и после към село Драгомир.

Там се срещнах с Веси и Петко Павлови, които имат стопанство за плодове, зеленчуци, билки и подправки. Започнали преди години поради здравословни причини, те сега търсят начин как да превърнат това свое занимание в основно. И според мен се справят доста добре, защото имат на пазара интересни продукти като подправки в саксия, които можеш да си отглеждаш в кухнята, и възглавнички с различни билки, които например ти помагат да спиш по-добре. Разхождайки се из градината на семейство Павлови и вдъхвайки от уханието на толкова много прекрасни билки, се зарекох, че когато имам градина, със сигурност и аз ще си насадя такива.

Като приключвахме и с втората чаша чай вече се свечеряваше, и макар разговора едва сега да започваше, аз трябваше да потеглям към Пловдив.

Comments are closed.