Духът на традициите

Изпих чаша топъл чай гледайки изгрева, прибрах набързо пaлатката и отпраших в посока село Черни вит. На разклона за Тетевен трябваше да взема моята спътница, която прекара последните три дни в София и сега нямаше търпение да се присъедини към мен. То и аз нямах търпение, защото без спътник и навигатор не е работа да се пътува на дълги разстояния. Особено когато и в колата няма музика. Досега премълчавахме този факт, но е време да си признем: вече цял месец пътуваме из България без да имаме радио, касетофон или какъвто и да е плеър в колата. Пътуваме на тишина. Вграденото радио иска някакъв безумен код, за да проработи и ние от инат въведохме десет пъти произволни числа и то взе че блокира. Завинаги. Ако някой знае как да помогне, нека драсне един ред. Отблагодаряваме се в буркани мед и домашно сладко.

На Беклемето освен свободно тичащи коне, срещнах и един човек, който продаваше домашни сладка от горски плодове. Имаше обичайния асортимент от диви ягоди, боровинки, малини, къпини, арония, смокини и череши. Но определено ме изненада с комбинацията от боров елексир и ядки. Когато го попитах за името, отговорът беше: „Мед и ракия от бай Илия”. За съжаление телефонният му номер не се римуваше както името.

Взех моята спътница от разклона за Тетевен и продължихме заедно към село Черни вит. В момента там се провеждаше ежегодния фолклорен събор „От Тимок до Вита”. Имахме покана от бившия кмет на селото Цветан Димитров и от Деси Димитрова, ръководител на Slow Food за България, да посетим това събитие, защото успоредно с него те организираха дегустация на местни продукти. В специално построена за целта постройка беше разположен базар на продукти приготвени от хора в селото. Пробвахме страхотни неща, като най-много ни изненадаха сладката от чери домати.

Искахме да пробваме и зеленото сирене, с което се слави село Черни вит, но за съжаление не уцелихме подходящ момент. Поне успяхме да разговаряме с Цветан, който е главният виновник за съхраняването и популяризирането на това сирене. От него научихме за технологията, при която се появява зелената плесен покриваща саламуреното сирене и чухме за добрите отзиви, които този продукт получава по световни изложения. За съжаление разбрахме и как българската администрация за отрицателно време е успяла да възпрепятства пазарното предлагане на този продукт.

Повеселихме се на музиката от събора, хапнахме бобец от казана, поприказвахме си с хубави хора и си обещахме, че ще се върнем тук отново. Вечерта прибирайки се към София си мислехме, че вече мина почти месец от началото на нашето приключение. Време е да започваме работа по нашата идея за магазин, в който да споделим продуктите, които сме намерили по пътя. А и не само. Ще пишем скоро по темата.

Тази статия е публикувана в категория Млечни от koreni.

Comments are closed.