Да ти върви по мед и тахан

Следвайки упътванията на Бети от Дивата ферма, ние се запътихме към село Бориславци, за да се срещнем с бай Христо, който произвежда тахан. Там ни посрещна неговата съпруга Руска, която набързо ни покани под асмата и ни предложи да опитаме от техния тахан и мед.

Двамата се занимават с производството на тахан от 1992 година, а отглеждането на пчели е семейна традиция и днес имат над 80 кошера. Руска ни показа сусамовото растение и ни обясни начина на производство на тахан. След събирането на сусама, той се изсипва първо в съд със солена вода, а после и в чиста, за да се изчисти от нежеланите листенца и шушулки. След това той се изпича за кратко с цел да се отдели водата от семето. Сетне се изсипва в каменна мелница, която смила семената и потича таханът. Руска ни показа и уловител за прашец – малка матрица с дупчици, която се поставя на входа на кошера и отнема пчелния прашец от крачетата на пчелите. Радваме се, че техният занаят ще бъде продължен от внука им Стоян. Взехме си по един буркан тахан и мед и се запътихме към Ивайловград при другия таханджия, за който бяхме чували.

Лесно намерихме таханджийницата на Йордан, който е наследил занаята от баща си. Те заедно са построили помещението, в което днес се произвежда таханът. Йордан използва само сертифициран биологичен сусам, който изкупува от родното му село Плевун и съседното Кондово. Разбрахме, че от 1кг сусам се произвежда 750гр тахан, а когато сусамът се препече повече, таханът става по-горчив. На довиждане се сдобихме и с 1 буркан от неговия тахан и поехме към село Плевун.

Там срещнахме с Мирослав Хусков – млад животновъд, който планира да направи мандра за производство на овче сирене със специална стая за дегустации. Той вярва, че би било интересно там да идват туристи, които да участват в процеса на правенето на сирене, а ако решат да останат за по-дълго, те могат спокойно да останат в неговата къща за гости. Мирослав отглежда овце от 8 години и днес има 280 животни, които пасат на сертифицирани пасища. Той ни почерпи с прекрасното му овче сирене, на което за сега се наслаждават единствено неговото семейство и приятели. На тръгване той ни запозна с Тодор от същото село, който събира диворастящи билки и ядки от района. Пожелахме много успех и на двамата и ще се радваме да се видим отново.

Последната ни спирка за деня бе в съседното село Кондово. Там се срещнахме с Красимир Бодуров, който притежава биосертифицирани земи и е успял да запали негови съселяни с идеята за биоземеделието. За сега притежават 500 дка сертифицирана земя, но постепенно увеличават тяхното стопанство. Питайки го какво отглеждат, той ни отвърна с въпрос – “А на вас какво ви трябва?”. Търсят пазар за своята продукция и може би част от нея ще реализират в Германия или Австрия. Но разбира се повече ще се радват, ако намерят местен пазар.

Тъй като стана късно и щяхме да спим на палатка, Красимир ни препоръча бреговете на Бяла река, до които се стига по хубав черен път. Поехме по него, но не след дълго се оказа, че не е толкова равен и хубав колкото ни го описаха. На моменти колата беше с едната гума във въздуха, в други чувахме как шасито скърцаше, а в трети просто се молехме колата да не се разпадне. Дойде момент, в който просто не можехме да продължим напред, а беше твърде късно да се връщаме и просто опънахме палатката на черния път зад колата. Очертаваше се да бъде дълга и неспокойна нощ.

Comments are closed.