На длъж и на шир

Отново приятелска дума беше „виновна” за първата ни среща днес. Колкото и да бяхме питали досега, все не намирахме хора, които да се занимават с истински подправки. Но ето, че и това се случи на тръгване от Велико Търново.

Запознахме се с Ангел Тодоров, основател на фирма Стел Арго, в неговия ароматен офис. Той много се зарадва на нашата идея и сподели, че точно желанието му да се храни с чиста храна, е била една от причините да започне този бизнес. Другата са парите. Или по-точно тяхната липса през 1994г, когато заедно със своя съдружник остават без работа. Решават, че събирането на плодове, билки и подправки е нещото, което могат да започнат веднага и без много пари.

В началото всичко са обработвали и пакетирали на ръка, но сега почти две десетилетия по-късно, имат собствена автоматична производствена и пакетажна база, сушилня за плодове, транспорт и много клиенти в региона. Асортиментът им включва продукти като: сушени бъз, арония и глог, подправките сминдух, девисил и кориандър, сушени шипки, ябълки и сливи, различни видове ядки и много други. Разбира се, не от всичко става добър продукт за пазара. Ангел ни сподели, че преди време пробвали да пуснат сушено червено цвекло и от цялата продукция продали едва 4 бройки. Но това не го притеснява толкова, колкото фактът, че е все по-трудно да намира качествени български суровини на добри цени. Хубавото е, че и той и съдружникът му споделят принципа на качеството над количеството.

На път за Троян, където искахме да посетим една препоръчана ни мандра, се отбихме за кратко в Етъра. Там като че ли отново шекерджийницата ни притегли със своя невидим магнит. За наше съжаление, тя привлича и гладните погледи на многобройните туристи в комплекса, та не успяхме да разговаряме с бай Симеон за дълго. Той идва в Етъра през 1981г привлечен от сладкарското изкуство, с което е закърмен от майка си. Научава занаята от местния майстор шекерджия и после той на свой ред го предава на сина и внука си, с които сега работи заедно. Пробвахме халвата от слънчогледов тахан и отстъпихме ред на събралата се опашка туристи отвън.

Укъсняхме за посещение в мандрата, която си бяхме набелязали край Троян, а и никой не ни вдигна телефона там, така че набързо променихме плана. Решихме да приемем поканата на едни наши приятели да им гостуваме в Плевен и се отправихме натам. Те бяха страхотни домакини, за което искрено им благодарим.

С аромат на лавандула

Програмата ни за днешния ден беше кратка – искахме да стигнем до Варна и на път да се срещнем с един човек, който Таня от Елхово ни препоръча. Става дума за Станимир Кабадаиев, който намерихме в двора на къщата му в село Бата. Той е биологичен производител на сливи, шипки и лавандула, като продължава и разширява започнатото от баща си преди 10 години.

Преди три години те кандидатствали по програма на фонд Земеделие и в момента строят малък цех за сушене и пакетиране на плодове. Тази година ще преработват главно тяхната продукция, а по-късно планират да сушат и други плодове и заленчуци. В момента Станимир се оглежда за пазар в България, но не изключва и възможността да продава в чужбина. Продуктите им от лавандула се приемат много добре от туристите по морските курорти, но за в бъдеще търсят и нови начини да продават продукцията си.

На тръгване се сдобихме с по една ароматна торбичка лавандула. Тя дълго ще ни напомня за тази приятна среща.

А пристигайки във Варна, първата ни задача беше да оправим бронята на колата:)