Търси се сродна душа

Мина повече от година, от както създадохме Корени. Много неща се промениха в животите ни от тогава, но не и разбирането какво е чиста и истинска храна и колко е важно да се подкрепят малките производители, ферми и мандри.

Всъщност срещите ни с хора избрали да отглеждат сами храната си и да живеят далеч от големия град не са спирали в последните месеци! И всички те ни помогнаха да се убедим, че това е нещото, което искаме и ние лично за себе си – живот в ритъма на природата.

Това бе и една от основните причини да не успеем да завъртим колелото на магазина Корени – просто вече не искахме да свързваме малки ферми и мандри с градските хора, а искахме ние самите да бъдем малки фермери и производители : ) Или поне да живеем в хармония с прородата и да следваме нейните закони, за да бъдем истински здрави и щастливи. И сега работим по сбъдването на тази наша мечта.

Но колкото повече време минава, толкова повече се убеждаваме, че магазинът Корени трябва да съществува, въпреки всичко! Десетки хора ни пишат и ни питат кога ще могат да си поръчват от нас. И за да може колелото да се завърти е нужно един човек да се влюби в тази идея и просто да я направи. Затова обявяваме следното съобщение:

Търсим сродна душа, която да се захване сериозно с развитието и управлението на магазин Корени. Нямаме претенции за пол, възраст, раса, вероизповедание или друго, освен да споделя безусловно нашата мисия, да кипи от ентусиазъм и да разполага с нужното време и умения.

Силно желателно (близко до задължително) е въпросният човек да: има опит в сферата на бързооборотните стоки (и по-специално храни), умее да преговаря добре, знае що е то дистрибуция и логистика, виждал е как функционира един онлайн магазин, управлявал е физически магазин или портфолио от продукти, търгувал е със стоки и не го е страх да греши и учи бързо.

Важно е човекът не само да харесва идеята, защото би се радвал да я използва като потребител, а да има нужните умения, знания, желание и време да я осъществи на практика с наша помощ. Работата няма да е малко и да е лесна, но пък ще носи огромно удовлетворение! Конкретните условия на нашето предложение ще договорим допълнително със съответния човек. 

Ако ти припознаваш себе си в това описание или познаваш някой друг супер-герой, който би се запалил от тази идея – кажи ни. Ще разчитаме предварително човекът да ни изпрати описано в една страничка с какво се е занимавал до сега и защо смята, че е нашият човек за Корени – Селска храна за градски хора.

Ние ще направим всичко възможно да се срещнем лично с всеки, който изяви желание да се захване с това. Ще разкажем подробно какво сме свършили до тук, какво си представяме, че трябва да се случи от тук нататък и съответно какво можем да предложим в замяна.

Очакваме те с нетърпение!

Е-магазинът на Корени – сподели мнение

Краят на годината наближава, а с него и времето за равносметка. А какво се случва с Корени – селска храна за градски хора, ще попиташ?

Идеята ни за магазин за истинска храна претърпя изменения – от офлайн магазин се прероди в нестандартен онлайн магазин. Защо нестандартен? Накратко, ако си се записал да получаваш новини от Корени (през формичката на сайта) уикендите ще ти пращаме мейлче с продуктите, които ще предлагаме през предстоящата седмица. Като решиш какво ти се хапва, ще можеш да направиш своята поръчка в рамките на 3 дни – от понеделник до сряда. След като обработим всички поръчки, в петък натоварваме вкусотийките и ги доставяме до желан от теб адрес в София. И ето,че уикедът пак дошъл, а с него и нашите предложения за новата седмица.

Дойде моментът да се похвалим!
Онлайн магазинът на Корени е вече готов! Юхууу! Но преди да го стартираме ще се радваме да споделиш своето мнение относно условията, при които идеята може да съществува според нас.

За тази цел изложихме в една кратка анкета условията за поръчка и доставка. Отговорите на всички, които я попълнят, ще ни помогнат да разберем настроенията спрямо тях. Ще научим и колко от вас са готови да пазаруват регулярно от е-магазина на Корени. Ако имаш градивни предложения как нещата могат да се случат по-добре, ще можеш да ги споделиш в анкетата. Ще сме ти много благодарни : )

Дори и да не живееш в София – ще се радваме да ни кажеш какво мислиш, за да преценим дали идеята може да живее и на други места.

Анкетата е анонимна – няма място за притеснения ; )

Попълването ѝ ще отнеме между 1 и 3 минути (зависи колко бързо четеш;))
Ще се радваме да отговориш на въпросчетата още днес, но сме готови да изчакаме до края на света ; ) –  петък – 21.12.2012.

Предварително благодарим!

Ти си на ход!!!   Подари ни Коледен подарък -> попълни анкетата

* Тези от вас, които са получили мейли с анкетата, не е нужно да я попълват отново. Еднакви са : ). Благодарим за ентусиазма!

Хлябът на Виена

Благодарение на моя приятелка имах възможността да се разливам като хубавия син Дунав из Виена последните няколко дни.

Уви, валсовите стъпки ми убягнаха (къде поради лошото време, къде поради изпитата бира, къде поради факта,че партньорът ми за танци остана в България ), но това, което ми правеше впечетление бяха хлебарниците на Виена. От тях освен хляб можеш да си харесаш всякакви закуски и сладкиши. Сред големите вериги пекарни, които се срещат под път и над път (Ströck и най-вече Anker), успях да открия и няколко органик хлебарни.

Първата беше Gragger & Cie, която се намира в една от уличките зад Виенската държавна опера (Spiegelgasse 23). Още при влизането примамливия аромат на прясно изпечен хляб ме накара да огладнея. Не можах да издържа и си взех т.нар.Käsestangerl – дълга закуска поръсена със силно ароматни кашкавали. Оглеждах интериора на мястото докато похапвах сладко, сладко.

Очаквах да видя майстор пекаря Хелмут Грагер (Helmut Gragger), който посреща своите редовни клиенти всеки ден. За съжаление се оказа, че е извън Виена, но Клаудия – една от жените зад щанда – отговори на моите въпроси въпреки прииждащите хора. От нея разбрах, че органик пекарната съществува от 4-5 години, като от самото начало те ревностно следят качеството на брашното. Имат си и пещ на дърва, в която всичко се изпича на място.

Пещта си има много придимства. Освен приятният загар и аромат на печивата,  тя допринася и за уюта и топлината на мястото. Взимайки предвид намръщеното виенско време въобще не ми се излизаше навън (а и исках да видя какво се случва в кухнята;) ).

Макар и по телефона, получих позволение от Хелмут да вляза отзад при пекарите. Там намерих усмихнатия Ервин и мълчаливия Денис. Ервин е избрал попрището хлебар и е втора година при Хелмут, а Денис тепърва се обучава в пекарната. И двамата ги очаква изпит, след който ще се присъединят официално към хлебарското съсловие на Виена.

Ервин сподели, че купуват готово смелено органик брашно от мелницата, правят хляба си с квас и не използват никакви подобрители и набухватели. Оставят тестото да престои през нощта и след това оформят хлебните пити тежащи 2,4kg. След това ги пъхат в пещта, от където излизат поолекнали с 400 грама – количеството вода, което се изпарява по време на печенето.

Преди време палели пещта за хляба нощем, но тъй като съседите им се оплаквали от миризмата на дим, от пожарната ги задължили да го пекат денем. Зачудих се “А, през деня как не им мирише!?” :)

За мой късмет стана време Ервин да вади хляба от фурната, та успях да направя няколко снимки. Разбрах, че разнасят своя хляб с колело, на което се натъкнах случайно на следващия ден.

А колкото до Хелмут, срещата ми с него ще остане за друг път, когато отново посетя Виена.

Следващата пекарна в списъка беше Joseph – brot from Pheinsten. Много стилна, с минималистичен интериор и върволица от народ. Атмосферата беше много натоварена. Трудно разпитвах девойката през щанда, а и тя беше от скоро на работа, та не можах да разбера много за съвместната инициатива на Франц и Йозеф – собствениците на пекарна Joseph. Разбрах само, че хлябът си го произвеждат в покрайнините на Виена и го карат до пекарната, а в кухнята се приготвят другите печива, които се пекат на място в парна фурна. Толкова!

Отправих се към 3-та пекарна - Vollkornbäckerei Kornradl. Тя се намира на улица
Lerchenfelderstraße 13, в края на едно много приятно безистенче. За мое най-голямо съжаление се оказа, че хлебопекарната не работи в понеделниците.

Органик пекарни може да намерите и на Naschmarkt – открит пазар с павилиончета за сирена, месо, маслини, паста, зеленчуци, подправки и каквото още може да се сетите. Там се помещават – Waldherr и Gradwohl.

Времето ми във Виена се изниза бързо, бързо, но си пожелавам да се върна отново и да доразкрия чара на виенските хлебопекарни.

Новостите по Пътя

Пътят дава знание. Пътят отрезвява и осъзнава. Пътят ти показва, но трябва просто да го следваш.

Неусетно за нас минаха двата месеца, в които си бяхме поставили като предизвикателство да намерим 1000 човека, които да подкрепят нашата идея. В крайна сметка количеството хора се оказа по-малко, но пък вярваме, че това е за сметка на тяхното качество. Убедихме се, че ще е по-добре да имаме малък и близък кръг от хора и семейства, които да снабдяваме редовно, отколкото обратното. Затова смело можем да кажем: да действаме.

Решихме вместо физически магазин, на този етап да си направим онлайн такъв :) По-бързо, по-лесно и по-удобно е. Има още доста работа по него, но за да не бъдем голословни, ето как изглежда той:

Е-магазинът на Корени

От онлайн магазина на Корени ще можете да си поръчвате всякакви познати и непознати вкусотийки веднъж в седмицата. Ние ще се грижим да предлагаме истинска, сезонна и вкусна храна и ще я доставяме редовно с усмивка до вашия дом.

Някои от продуктите в онлайн магазина ще бъдат налични всяка седмица, други не, а трети ще правят своя дебют. За да сте в крак с продуктите, които ще предлагаме всяка седмица, ще трябва да се запишете в нашия нюзлетър наречен
“Новини от Корени”. Не сме забравили и че всички, които се включиха в нашето предизвикателство, ще получат своята 10% отстъпка от първата си поръчка.

Ще пишем отново веднага щом сме готови :)

Пътят, който ни остава е в очакване пред нас.

Идея в картинка

След двуседмично затишие и неуморна работа сме готови да споделим нещо, с което много се гордеем.

Наш добър приятел, вдъхновен от мисълта, че скоро ще може да си похапва на воля вкусно сиренце, истински мед, манастирски картофки и много други нещица от нас, реши да ни помогне да визуализираме идеята на Корени. И така се роди новото ни лого:

Лого Корени

(*Концепция и дизайн от Благомир Янакиев)

Много ще се радваме да ни кажете какво мислите. Надяваме се логото да пресъздава най-пълно мисията ни да направим достъпна истинската и чиста храна, създадена с любов към земята и поднесена за здраве и щастие на градския човек.

С Благо сме се разбрали да го черпим толкова бири, колкото коментара получим, така че не ни жалете :) ) Вие сте на ход!

А от нас очаквайте включване съвсем скоро с информация кога и как ще можете да имате вкусна храна от Корени на трапезата си.

Шоколад направен с любов

Другата причина да отделим специално време на Пловдив този уикенд бе, че искахме да се запознаем с хората, които правят нашия любим Гайо Шоколад. В неделния следобед Мария и Венсан организираха дегустация на новия вид шоколад, който са сътворили. Той е фин млечен с бадемов нугатин и носи името Chanson. Така гордо се нарежда до своите три предшественика Jazz, Pop и Blues, които така обичаме.

Успяхме да отвлечем Венсан за няколко минути преди с Мария да представят официално шоколада. Разбрахме, че двамата се познават от Франция, където и по-късно чиракуват в едно от малкото останали занаятчийски ателиета за шоколад. Преди четири години се установяват в България, но едва в края на миналата решават, че ще се отдадат напълно на сладкото изкушение и създават работилница за шоколад в Пловдив.

Имената на техните шоколади идват по идея на Венсан, който е музикант. И естествено музиката намира проявление навсякъде в живота му. Шоколадите се правят и опаковат ръчно с много грижа и внимание. В този факт, може да се убеди всеки само като слуша с какво желание говорят за избраните от тях суровини или за процеса на приготвяне на шоколад.

Мария и Венсан споделиха, че в момента работят и над още нови вкусове, с които надяваме се ще ни изненадат съвсем скоро. А до тогава ние ще глезим сетивата си с всяко топящо се в устата ни парченце от вече познатите ни шоколади.

И да, няма нищо по-хубаво от любим шоколад споделен с любим човек.

Никой не е по-голям от хляба

Бяхме нарочили този уикенд само на Пловдив. Обикновено използваме града като транзитна спирка по време на пътуванията си, но сега посветихме и двата дни на търсене на интересни продукти и, разбира се, на малко „бичене на айляк”.

Славата на Майстор Пекар се носи из цял Пловдив, а дори и отвъд него. Затова той бе и начело в нашия списък. Заварихме майстор Георги Лефтеров малко преди обяд в неговата пекарна, където вече бяха останали само няколко хляба. Без излишно колебание си взехме един ръжен селски хляб и един класически бял хляб. И добре, че го направихме веднага, защото докато си говорихме с майстора, разбрахме от къде идва фразата „продава се като топъл хляб”. Хора прииждаха непрестанно, за да си вземат от прясно изпечения днес хляб и след по-малко от час всичко свърши пред очите ни.

За вкуса и аромата на хляба от Майстор Пекар няма да споделим нищо в думи, защото са ви нужни и петте сетива, за да имате поне сходно усещане за насладата, която изпитахме ние. Само ще споделим, че на следващия ден се върнахме в пекарната да си вземем още четири-пет хляба за изпът към София.

Георги е наследил занаята от баща си и дядо си, но е успял умело да обогати уменията и знанията си при други майстори от цял свят. Преди години е чиракувал в пекарни за по седмица-две в държави като САЩ, Куба, Египет, Франция, Русия, Китай, Сърбия, Италия и предполагаме още много други, но за тези със сигурност чухме по една страхотна история. Например в САЩ клиенти са наддавали, за да купят негов хляб, в Египет е правил хляб в глинена делва заровена в земята, а в Сърбия е ял хляб замесен с брашно и сланина. С годините той е събрал много традиционни и експериментални рецепти, петнайсетина от които използва редовно и днес в своята пекарна.

Но от всички истории, които Майсторът ни разказа, най-много ни харесаха тези за българския селски хляб. Една от тях е как преди време хората не са правили чист ръжен, пшеничен или царевичен хляб, защото са мелили за брашно заедно почти всички култури, които растат на нивата. Така в брашното са попадали и малко елда, грах, та дори и боб, като единствено важно е било тези примеси да не са повече от 30% от цялото количество. Затова и хлябът във всяка къща в селото е бил различен. Другото, което научихме е, че хората са правили квас за хляб с вино – забърквали са кашица от брашно и отлежало вино и са я оставали да престои за кратко на топло.

Майсторът ни сподели, че в момента работи над поредица от книги, в които ще покаже как всеки може да си направи хубав хляб вкъщи, ще сподели някои интересни рецепти и ще се опита да възпита у нас правилно отношение към хляба. Обещахме да сме сред първите, които ще си купят книжките, когато са готови.

В този ден успяхме да посетим и мандрата в град Съединение, която ни бяха препоръчвали толкова много пъти. Искахме да се срещнем лично с майстора на производството Енчо Костов, от когото се надявахме да научим повече за историята на мандрата, но за съжаление не го сварихме там. Все пак успяхме да си вземем по една буца от трите вида сирене, което той прави – краве, овче и козе.

За обяд заложихме на познатата ни комбинация от хляб, сирене и домат и смело можем да кажем, че сиренето е страхотно. Добре узряло, не много солено и с точната твърдина при рязане. Горещо препоръчваме.

Да изкарваш хляба с труда на ръцете си

Тръгнахме от София рано сутринта и по пътя всеки се усмихваше сякаш предусещайки какви емоции ни чакат днес. А може би беше просто, защото отново бяхме на път, макар и за малко. По време на последната ни обиколка разбрахме, че на този ден Жаблянският манастир празнува своя храмов празник. Отдавна бяхме пробвали страхотното им кисело мляко и това беше перфектният повод да посетим храма и да поговорим с монасите.

Знаехме, че до манастира води няколко километров черен път тръгващ от село Жабляно, но предварително бяхме решили, че ще оставим колата в селото и ще вървим пеша. Естествено тайничко се надявахме, че покрай нас ще мине някой добър човек с високопроходима кола и ще ни качи. За наше щастие така и стана. В малка стара джипка се бяха събрали един възрастен мъж и две жени. Без да ни питат излишни въпроси ни направиха място на задната седалка и потеглихме заедно нагоре. Явно човекът познаваше отлично пътя, защото караше със скорост и умение, на които дори и професионален офроуд състезател би завидял. Комбинацията от неравности и висока скорост усетихме и на няколко пъти, когато главите ни посрещнаха тавана на автомобила.

Когато стигнахме горе, разбрахме и защо сме бързали толкова – хората са искали да стигнат навреме за празничната служба. Бяхме вече закъсняли за началото, но за сметка на това останахме до края. След службата решихме да заговорим един от монасите, който ни се усмихна малко по-рано на влизане в храма. За нас това бе сигурен знак, че той ще е човекът, който ще ни помогне. Разказахме на отец Партений какво сме намислили да правим и какво ни е довело тук и той много се зарадва. Разбрахме се да поговорим по-късно отново, защото сега идваше ред той да се присъедини към останалите монаси, които заедно щяха да осветят един казан с ароматна бобена чорба. Той се дава за здраве на всички вярващи дошли да почетат храмовия празник на манастира. Заедно с боба, всеки получи и по един комат домашен хляб правен с квас на манастирската пещ. Неповторима комбинация.


Докато хапвахме, отец Партений ни разказа, че той и част от братята са тук само за празника, иначе живеят край село Копиловци, Кюстендилско, където в момента строят нов храм. Всичко започнало с отец Касиан, който преди повече от 20 години поел от една стара игуменка Жаблянския манастир. Първото нещо, което направил тогава, било да откаже полагащата му се заплата от Патриаршията, защото според него хората поели по Божия път не трябва да получават пари за това. В Библията пише, че трябва да изкарваме хляба с труда на ръцете си. Така направил и той. Заедно с другите монасите започнали да се грижат за наследствени земеделски земи. В началото отглеждали само ябълки, а сега вече имат над 600дка земя под аренда с картофи, сини сливи, зеленчуци, житни култури. След всяка продадена реколта те придобивали различни селскостопански машини, с които да заменят ръчния си труд. Освен със земеделие, монасите се занимават и с животновъдство. В двора на Жаблянския манастир отглеждат 10 крави и 80 овце, от чието мляко правят страхотни кисело мляко, кашкавал и сирене. Пробвахме първите две и определено си заслужават.

Отец Партений много искаше да ни покаже новия храм край Копиловци и градините им в околността, затова ни предложи да караме след неговата кола до там. И добре, че беше така, защото още в първото село по пътя спукахме гума. Усетил липсата ни, се върна да види какво става. Още със слизането от колата си, той се захвана да сменя нашата спукана гума, без дори да сме го помолили за това. Не че нямаше да се справим и сами, но друго си е да имаш помощ от някой, на който не му е за пръв път.

Стигнахме живи и здрави до новия храм в покрайнините на Кюстендил и останахме поразени от мащаба на целия комплекс там. Освен Божия храм, имаше жилищна постройка за монасите, отделение за неделно училище, селскостопански сгради, както и една малка барака с размери около три на два метра. В нея са живели първите четирима монаси дошли да работят на полето преди години. Тя им напомня от къде са тръгнали в началото и че всичко, което са постигнали в момента се дължи само на труда и вярата им в Бог.

Разгледахме всичко наоколо и на тръгване си взехме плодове и зеленчуци от градината им. Обещахме на монасите да дойдем отново някой уикенд и да им помогнем с работата на полето в замяна на подслон и купичка боб. С някои от тях ще се видим и по-скоро в София, когато идват да продават продуктите си на пазара в Младост или като освещават някой нов магазин. Дали да не ги викнем и при откриването на нашия?

Следващата стъпка

“If you want a happy ending, that depends on where you stop your story.” Orson Welles

Нашето едномесечно предизвикателство неусетно приключи. Но всъщност всичко едва сега започва.

Решихме да не правим равносметка в цифри, макар и броят на километрите, селата, хората, случките, продуктите и историите да е наистина внушителен. Ще споделим с вас най-важния урок, който научихме откакто работим над Корени: има начин всеки един от нас да е здрав, щастлив и удовлетворен. Щастието е в това да правиш нещата, които обичаш. Удовлетворението идва от положения с любов труд. А здравето е възможно само с истинска храна – местна, сезонна, свежа, създадена с ръце и душа. Храна, създадена от връзката между Човека и Земята.

И докато всички ние намираме по един или друг начин щастието и удовлетворението си живеейки в големия град, то намирането на истинска храна се оказва невъзможна задача. Затова създадохме Корени – да дадем шанс на хората избрали града пред селото да се хранят с истинска храна.

В момента работим над създаването на магазин в София, в който ще можете да намерите всички продукти, за които ви разказахме в последния месец, както и още много други. Колкото повече напредваме, толкова повече се убеждаваме, че ще бъде по-скъпо, по-трудно и по-времеемко отколкото сме си представяли. Но това няма да бъде нещото, което ще ни спре. Нужно ни е само да знаем, че има достатъчно хора, които искат да бъдат здрави и да купуват тези продукти.

Отправяме към себе си и към вас едно ново предизвикателство: да намерим заедно до края на месец октомври 1000 човека, които искат да се хранят с истинска храна. Искаме да ни помогнете, но не с парите или времето си, а само с искреното ви желание тази идея да се случи. Споделете сайта на Корени с ваши приятели, роднини, колеги и познати, които смятате, че ще имат интерес към това, което правим.

Първите 1000 човека, които се запишат в страницата Магазинът, ще получат от нас 10% отстъпка при първото си пазаруване като отворим врати. И докато вие точите лиги за малиново вино, кашкавал с подправки или пестил от сини сливи, ние ще черпим сили от всеки записал се и ще работим неуморно над създаването на магазина.

Вие сте на ход!

 

На гости на ферма Елата

Тези дни докато бяхме в София решихме да посетим още едно място, за което много хора ни бяха казвали, но ние все отлагахме посещението му с думите: “Винаги можем да отидем там”. И така стана, че първо обиколихме България и чак тогава посетихме ферма Елата, която се намира между селата Железница и Плана, Софийско.

Прочети цялата статия